Vote for us!
BGtop
Log in

I forgot my password

Latest topics
» Преди една седмица /Tate and Darcy/
Sat May 17, 2014 7:24 pm by Darcy.

» Psychopath is better than no path. (Vienna&Tate)
Fri May 16, 2014 6:34 pm by vienna;

» Why the rush?
Fri May 16, 2014 6:33 pm by Blaze.

» U're in your bed, I'm in my bed, someone of us is in the wrong place... (Tate & Emery)
Thu May 15, 2014 6:41 pm by Emery Blake

» Станете наши приятели.
Tue May 13, 2014 6:02 pm by Darcy.

» My lovely place.
Tue May 13, 2014 11:49 am by Blaze.

» Търся си всичко.
Tue May 13, 2014 5:11 am by Tate.

» Търся си другарче за РП.
Mon May 12, 2014 3:18 pm by Darcy.

» Говорилня.
Sun May 11, 2014 11:34 am by Emery Blake

Forum’s Team.
Администратори

Анабела Евърдийн
Директор на Академия
"Св. Владимир"
Елемент: Дух
21age



Скарлет Рийвс
Директор на Академия
"Св. Владимир"
Елемент: Огън
Age: 23

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 20 on Thu May 08, 2014 8:54 pm

I'm fighter, not a princess.

Go down

I'm fighter, not a princess.

Post by Blaze. on Tue May 06, 2014 6:21 pm


Phoebe Tonkin|Alexandria "Blaze" Ozera|16|Moron|Fire|

Прякорът й Блейз описва чудесно както характерът й така и историята й. Тъй като е само на 18 историята й не е много дълга, но не беше и най-приятната на света. Беше тъжна, провокативна, изпъленена с кръв и огън.

Преди 1 година:
Пътуваха сигурно вече 6 часа без почивка. Понякога Али се очудваше на издръжливостта на пазителите. Сигурно на Никълъс му беше трудно да кара толкова време и тя би предложила услугите си, но на първо място той категорично би отказал, а и тя не можеше да кара кола.
- Още много ли остава? - попита крокто. Винаги когато пътуваше до имението на семейство Озера пътуваха със самолет и пътуването беше по-кратко, но след атаката от стригой нямаше време да пътуват със самолет.
- Не само около половин час. По-добре се обади на лорд Озера - каза без да отделя очи от пътя. Беше толкова добър в това, което правеше за това Али толкова много му се възхищаваше. Извади послушно телефонът си и набра номерът на Максим.
- Ало - обади се мъжкият и спокоен глас.
- Чичо Макс. Нападнаха ни стригой - започна сопокойно но веднага беше прекъсната...
- За Бога, Али. Добре ли си? Къде си? Веднага идваме! - разтревожен, но винаги готов за действие.
- Не... Аз съм с Ник на половин час сме от вас. Обадих се за да знаеш.
- Добре, разбира се, миличка ще ви чакаме и...
Той не успя да довърши, защото върху покривът на колата на Али и Ник се чу звук от тежко преземяване и прозорецът на Али се счупи и някой се протегна да я сграбчи и тя изпищя и изпусна телефона губейки връзка с Макс...
Ник действа незабавно направи рязък завой и съществото падна от покрива и той тръгна в обратна посока, но оттам се появи друга кола и изотзад ги осветиха фарове. Бяха ги заобиколили... Проследили са ги. Али стоеше свита на предната седалка и не знаеше какво да прави, но виждаше как Ник трескаво мисли върху ситуацията.
- В жабката има пистолет стои в колата и се заключи и стреляй през прозореца по всеки, който се приближи до колата - каза той напрегнато и преди да стане нещо друго той излезе. Тя стоя стаписана няколко секунди, но после веднага изпълни нарежданията. Първо се заключи после извади пистолета и го зареди и накрая насочи погледът си върху Ник, който застана пред колата и извади колът си. От предната кола излязоха 4 четерима стригой, а в задното огледало Али видя как още четерима стригой излизат от задната кола, ако не ги беше видяла нямаше да разбере. Не беше виждала стригой досега. Бяха прекалено елегантни и бледи. Прекалено перфектни и това я плашеше до смърт. Битката започна веднага и още от сега знаеше, че Ник няма шанс, но той си биеше със всички сили. Гледаше го възхитена движенията му готова беше толкова прекрасен и смъртоносен, но въпреки това стригойте бързо надделяха и един по един започнаха да приближават към колата, тогава загуби Ник от поглед. Един от тях светкавично бързо се приближи до нейната врата, но тя не мислеше да направи саможертвата на Ник безполезна. Насочи оръжието и простреля съществото точно между очите и това го повали за сега, но и останалите започнаха да идват насам. Тя продължи да стреля през стъклата и някой от тях повали, но повечето се измъкнаха от куршумите и когато пистолета засече без да мисли Али излезе от колата и втурна назад към къщата на Озера, но преди да и стигнала до колата на стригойте пред нея изникна един перфектен мъж с черевни кръгове около ирисите. Хвана я за гърлото и започна да стиска и дори я повдигна от земята. Тя сложи ръка върху неговата и той започна да гори веднага и я пусна и Алекса се закашля, искаше пак да стане, но някой я ритна толкова силно, че тя отскочи и се удари в колата с която беше дошла и тогава всичко и стана като мъгла. Усети че някой я вдигна и усеща една сладка болка, после плъмаците и после помнеше колко топло й беше...
Събуди се в стаята в която спеше, когато бяха в Озера. Беше в светлосин отенък и имаше един огромен гардероб, който тя така и не можеше да запълни и едно огромно огледало и до него рафтове със всякакви гримове. Вратата към банята беше отворена, но там нямаше нищо необичайно. Али се опита да се изправи, но главата й се замая и пак легна в същият момент в стаята врезе Алис Озера...
- О, миличка будна си. Надявам се, че си добре...
- Вие ми се глава и Ник...
- Почивай си дете. Сега ще кажа да ти донесат храна - гласът й беше мек и успокоителен, но и предпазлив.
- А Ник, искам да го видя - каза колкото се може по-настоятелно. На лицето на Алис се изписа едно съжаление, което я удари направо в сърцето. Тя седна до нея на леглото и хвана ръката й.
- Какво си спомняш от снощи, Али?
- Ами, бяхме наблизо и тъкмо говерех с Макс и стриготе ни нападнаха. Ник ме остави в колата и излезе да се бие с тях - гласът й почваше да трепери. - Бяха осем и изведнъж почнаха да идват към мен и изгубих Ник от поглед -  в гърлото й заседна буца, а сълзите й се напълниха с очи. Беше мъртъв, знаеше го... - Искам да го видя, въпреки всичко - каза настоятелно, докато сълзите се стичаха по бузите й.
- Али работата е там, че не намерихме тялото му...

Настоящето:
Мразеше тази академия. Защо Озера я пратиха тук? Много се радваше, че я приютиха и дори я осиновиха официално и сега се водеше от кралска фамилия, но хич не й харесваше това решение. Щеше да е сто пъти по-добре да си остане с тях. Но те я пратиха тук за да "продължи" животът си и колкото й проблеми да създаваше, така и не я прибираха. Но пък поне имаше на кой да си го изкарва. Тъпите морой, които се мислеха за нещо повече й бяха основната мишена, после и плейбойте на училището. Нямаше значение морой или дампир... Общуваше повече с дампирите, които бяха  съгласни да я научат да се бие, защото беше виждала, че те сами не винаги могат да се справят. А не искаше да губи още пазители.
avatar
Blaze.
First year.
First year.

Posts : 34
Join date : 2014-05-05

View user profile

Back to top Go down

Re: I'm fighter, not a princess.

Post by Anabella Everdeen on Wed May 07, 2014 8:51 pm

Одобрена си. Трябваше първо да си пуснеш героя в "Създаване на герой" , но няма проблем. Приятна игра. ^



"I'm falling for your eyes, but they don't know me yet."
avatar
Anabella Everdeen
Director of "St. Vladimir"
Director of

Posts : 52
Join date : 2014-04-25

View user profile http://vampirexacademyxrpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum