Vote for us!
BGtop
Log in

I forgot my password

Latest topics
» Преди една седмица /Tate and Darcy/
Sat May 17, 2014 7:24 pm by Darcy.

» Psychopath is better than no path. (Vienna&Tate)
Fri May 16, 2014 6:34 pm by vienna;

» Why the rush?
Fri May 16, 2014 6:33 pm by Blaze.

» U're in your bed, I'm in my bed, someone of us is in the wrong place... (Tate & Emery)
Thu May 15, 2014 6:41 pm by Emery Blake

» Станете наши приятели.
Tue May 13, 2014 6:02 pm by Darcy.

» My lovely place.
Tue May 13, 2014 11:49 am by Blaze.

» Търся си всичко.
Tue May 13, 2014 5:11 am by Tate.

» Търся си другарче за РП.
Mon May 12, 2014 3:18 pm by Darcy.

» Говорилня.
Sun May 11, 2014 11:34 am by Emery Blake

Forum’s Team.
Администратори

Анабела Евърдийн
Директор на Академия
"Св. Владимир"
Елемент: Дух
21age



Скарлет Рийвс
Директор на Академия
"Св. Владимир"
Елемент: Огън
Age: 23

Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 20 on Thu May 08, 2014 8:54 pm

Преди една седмица /Tate and Darcy/

Go down

Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Darcy. on Tue May 13, 2014 4:58 pm

Тичам, но не знам на къде отивам. Обградена съм от някакви хора, но не ги познавам. Единственото, което знам е че искат да ме наранят, искат да ме убият. Какво мога да направя? Да използвам способностите си? Но те могат да ги блокират! И все пак. Затварям очи и си поемам дълбоко въздух, а след това всичко пламва. Хората викат. Боли ги. Аз съм чудовище! Но защо искаха да ме унищожат?

Отворих рязко очи. Дишането ми беше учестено, а когато се огледах завесите бяха пламнали. Замахнах с ръка и потоших огъня. Какво начало на почивния ми ден. Нямаше да се учудя ако продължеше и така. Беше само шест часа, а на мен не ми се спеше повече. Станах от удобното си легло и се оправих за нула време. Ако нямаше какво да правя поне щях да потичам и да се разсея за кратко време.
***
- Гледай къде ходиш! - изръмжах, когато се сблъсках в някого и паднах. Без да се усетя огънят ме беше обгърнал. Трябваше да спра да го пускам, когато си изпуснех нервите.
- Здравей Тейт. - ухилих се насреща му, когато вдигнах поглед и се изправих пъргаво. Макар че щеше да ми е забавно да гледам как някой се пържи, дори и под огън, който или можеше или не можеше да го нарани.


To be ourselves

We need to give each other the space to grow, to be ourselves, to exercise our diversity. We need to give each other space so that we may both give and receive such beautiful things as ideas, openness, dignity, joy, healing, and inclusion.
avatar
Darcy.
First year.
First year.

Posts : 15
Join date : 2014-05-01

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Tate. on Tue May 13, 2014 5:40 pm

Втори ден не бях спал. Не бях много сигурен на коя от планетите в Слънчевата система се намирам, но щом имах цигари и кафе не ме и интересуваше. След второто кафе успях да се освестя. Преди това ходих и до захранващите, за да пия малко кръв, но вече и тя не помагаше особено.
Вървях по една от алеите и допушвах цигарата си, чудейки се кога ли ще полудея напълно и дали вече не съм полудял напълно. Единственото ,което ме караше да мисля, че все още съм с всичкия си бе нещо, което дядо ми ми каза доста отдавна, а именно "Лудите не питат себе си дали са луди, Тейт. Щом все още се чудиш дали си полудял, значи си съвсем с всичкия си, помни това, момчето ми." - Дядо бе наистина смахната персона, но винаги казваше истината и много добре познаваше хората и вампирите. Той владееше елемента огън и въпреки, че нямаше как да знае на мен какво ми е, ме разбираше доста добре. Но никой не е вечен, все пак.
Тъкмо бях потънал дълбоко в мислите си и някой реши със засилка да се блъсне в мен, а не стига, че за малко цялото кафе да се озове по ризата ми, заради този някой, той или по точно тя реши и да ми се накара и да избухне в пламъци, че кой друг би направил това, ако не Дарси?!
Засмях се и й помогна да стане, след като потуши пламъците около себе си.
-Здравейте, госпожице "Не ме пипайте, че се изгорите." -казах като се засмях и леко й намигнах. Честно казано добре си прекарахме с нея преди няколко вечери, тя определено си бе огнено момиче.


avatar
Tate.
First year.
First year.

Posts : 83
Join date : 2014-05-05

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Darcy. on Tue May 13, 2014 5:49 pm

- Млъкни преди да си изгорял. - просъсках и после го сръчках в ребрата. Забавното, когато бях с Тейт, беше че лесно мога да бъда себе си, което през повечето време се оказваше сложна ситуация. В единият момент можех да избухна, а в следващия да съм съвсем спокойна, което вече май не учудваше останалите.
- Оу, някой не е спал! На какво се дължи това, Тейт? Да не би да не можеш да си изхвърлиш от красивата главица последната ни нощ? - тъкмо бях направила няколко грациозни подскока напред, когато се спрях и се завъртях на пети, а на лицето ми си стоеше провокативно-невинната усмивка. Наклоних глава настрани и наблюдавах внимателно лицето му. Признава си беше сладък, но не беше от "лошите" момчета.
- Тези цигари ще те съсипят някой ден. - проговорих след краткото мълчание, което беше настанало между нас. Колкото и да обичах понякога тишината, предпочитах да дърдоря, когато бях около него.


To be ourselves

We need to give each other the space to grow, to be ourselves, to exercise our diversity. We need to give each other space so that we may both give and receive such beautiful things as ideas, openness, dignity, joy, healing, and inclusion.
avatar
Darcy.
First year.
First year.

Posts : 15
Join date : 2014-05-01

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Tate. on Tue May 13, 2014 6:04 pm

-Не би искала да изгориш красавец като мен!-отвърнах със самодоволна усмивка на устни и леко се засмях, прокарвайки ръка през косата ми-навик, който ми остана като, че ли още от малък, но не мислех да го изкоренявам понеже когато го правех момичетата около мен въздишаха влюбено и това си ме забавляваше.
-Оу, хвана ме!-отвърнах като вдигнах високо ръце, сякаш е насочила пушка срещу мен и е готова да натисне спусъка.-Признавам, че всеки път когато затворя очи си те представям и започвам да работя с ръце като някой 14 годишен тинейджър в пубертета.-засмях се гласно на поредната простотия която излезе от устата ми. Когато бях недоспал дрънках простотии....кого залъгвам аз по всяко време дрънкам простотии.
-Добре, мамо.-погледнах я отегчено и повдигнах вежда в знак на явното ми недоволство. Дарси знаеше колко мразя да ми дрънка за цигарите и точно за това ми дрънкаше за тях във всеки удобен момент и все пак не смея да отрека, че вътрешно се радвах, че поне малко й пука за мен.
-Като заговорихме за миналото ? Що не вземем да повторим? -казах поглеждайки я в очите, като вече бях само на няколко сантиметри от лицето й ,усмихнах се и погалих бузата й..


avatar
Tate.
First year.
First year.

Posts : 83
Join date : 2014-05-05

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Darcy. on Tue May 13, 2014 6:15 pm

Превъртях очи, когато Тейт издрънка поредната простотия. Този човек ме убиваше през повечето време само и единствено с някоя друга глупост, която съчинеше.
- Чакай! Какво каза? - засмях се силно, когато асимилирах точно това, което ми бе казал. "4 годишен тийнейджър"? Това беше нещо ново и щях да го запомня. Следващият път, ако не и след две минути можеше и да изръси като тийнейджър на колко? Един ден? Поклатих глава все още смеейки се, докато не заговори нещо за миналото и не се приближи. Там където ме докоснеше веднага започваше да ми пари, но това не беше заради способностите. Проклети хормони! В момента само тях можех да виня за всичко.
Застинах като паметник за момент и после се усмихнах. Прилепих тялото си към неговото и го целунах леко, а след това отстъпих назад. Нямаше да получи веднага това, което искаше. Щеше да се бори за ... За един ден за способностите ми в леглото. Подсмихнах се и му намигнах.


To be ourselves

We need to give each other the space to grow, to be ourselves, to exercise our diversity. We need to give each other space so that we may both give and receive such beautiful things as ideas, openness, dignity, joy, healing, and inclusion.
avatar
Darcy.
First year.
First year.

Posts : 15
Join date : 2014-05-01

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Tate. on Thu May 15, 2014 6:32 am

–Исках да кажа 14. - засмя се Тейт осъзнала смешната си грешка, само, че той наистина искаше да каже 14.
И ако той реши, че няма веднага да я удостои с целувка, а ще я погледа от близо, за да се изчерпи търпението й, то тя реши, че направо ще го целуне без да чака той пръв да го направи. Целувката му хареса, бе бърза и срамжелива, такива целувки раздаваше Дарси първоначално, но после...после,е после всичко ставаше далеч не толкова срамежливо и стеснително, съвсем напротив.
-Искаш да играем?! -запита риторично Натаниел, когато тя се отдръпна от него и прекрати целувката, за да запази интереса му. Той обичаше игрите, но не му харесваше факта, че момичетата си мислеха, че могат да разиграват точно него. Защо ще се правиш на недостъпна, когато е очевидно, че само ще кимна и ще си моя? И все пак му харесваше, но определено щеше да й покаже, че ако тя е играча реши да започне мача, то той е съдията и той ще измисли правилата и както обикновено му хрумна нещо глупаво и интересно, нещо забавно. -Добре. -вдигна рамене той и се усмихна по онзи негов мистериозен начин, който никога не предвещаваше нищо добро.Хвана ръката й и тръгна напред.-Нека видим кой ще спечели.-усмихна се отново и продължи да върви сбърза крачка. Този път нямаше да играе мръсно, щеше да подходи по различен начин, нямаше просто да я изчука, щеше да й покаже нещо истинско и може би да я накара да се влюби в истинския скрит Тейт, но това щеше да си е нейн проблем. -Хайде, качвай се!-отвърна той като стигнаха до големия му черен мотор и се качи на него. Подаде й единствената каска, той не се нуждаеше от такава.Тя се качи и сключи пръсти , като обви кръста му с ръце. -Дръж се! - отвърна той и мотора изрева.


avatar
Tate.
First year.
First year.

Posts : 83
Join date : 2014-05-05

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Darcy. on Thu May 15, 2014 10:29 am

"Глупава Дарси! Не трябваше да започнеш ти, а той! Сега ще играеш по правилата." Скара ми се подсъзнанието, а аз както винаги не му обърнах никакво внимание.
Наложи се да подтичвам леко след него, за да вървим горе долу един до друг. Усещах лека болка в ръката си, която той най-нахално беше хванал и стискаше. Трябваше да я разтривам след като ме пусна и се качи на мотора. Обожавах мотора и някой ден щях най-спокойно да му го взема без капчица огризения. Като се замисля сега, това беше доста добра идея. Превъртях очи, когато ми подаде каската и ми каза да се качвам. Е, добре. Щях да слушам до едно време, но после щеше да съжалява или пък щеше да му хареса. Нямах си и капчица представа какво бе намислил, но определено накрая някой щеше да е с разбити мечти.
Сложих си каската, с която според мен приличах на някое извънземно и се качих зад него, като обвих ръце около кръста му. Да можеше да махна проклетата каска.
- Много обичаш да командваш, а Тейт? - извиках и затворих очи за момент. Нямах нищо против в момента да поспя, но не бях изморена.
- Всъщност къде отиваме? - втори извикан въпрос.


To be ourselves

We need to give each other the space to grow, to be ourselves, to exercise our diversity. We need to give each other space so that we may both give and receive such beautiful things as ideas, openness, dignity, joy, healing, and inclusion.
avatar
Darcy.
First year.
First year.

Posts : 15
Join date : 2014-05-01

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Tate. on Fri May 16, 2014 4:52 pm

-Сякаш не ме познаваш!-отвърна крещейки брюнета и се усмихна сякаш на себе си, понеже бе обърнат напред и гледаше пътя. Мотора ускоряваше ужасно бързо,а те вече бяха излезли на магистралата. Натаниел смяташе да я заведе на любимото си място. Не, съвсем не е някоя гора или поляна както става във всички книги и филми и те се влюбили и бля бля...Неговото любимо място бе един апартамент в града, на няколко километра от Академията. Бе му любим, защото си бе само негов и никой не ходеше там, никой не знаеше, че съществува. Апартамента се намираше да върха на огромна сграда, холът бе остъклен и имаше невероятна гледка, а из целия апартамент бяха наредени секции с книги, бе изключително луксозно и приятно място и той нямаше да я заведе там, за да се изфука, не , то искаше да й покаже скрита част от себе си, според него книгите, които четеше говорят много за теб самия и за това искаше да й покаже неговите книги.
Мотора продължаваше да ускорява, асфалта бе мокър, но Натаниел игнорира тази "малка" подробност, а съвсем не биваше да го прави. Нужно бе само едно камъче да е на правилното място и с опирането му в гумата мотора се завъртя на 360 градуса по платното. Тейт усети как ръцете на Дарси се увиват около кръста му, той се опита с всички сили да задържи мотора, но нямаше никакъв шанс. Всичко се случи изключително бързо. Тейт си мислеше, че когато хората казват, че живота им е минал като на филмова лента - само преувеличават, но не било така, неговия живот наистина мина като на филмова лента. Всички глупости, които бе направил, всичките пъти с различно момиче, той не помнеше не само имената им, но и лицата им и точно преди да падне на 5 метра от мотора на мокрия асфалт, той осъзна, че живота му няма абсолютно никакъв смисъл. Натаниел Ивашков осъзна, че до сега не е направил нищо значимо, нищо, което някой да запомни с добро, сякаш съществуването му е било напълно напразно.
За миг Натаниел изгуби съзнание, свести се след около минута или поне така мислеше и потърси с поглед Дарси. От удара каската й бе паднала, тя лежеше на няколко метра от Тейт и около нея имаше огромна локва кръв. Натаниел побърза да се изправи, виеше му се свят, той също кървеше, виждаше всичко размазано, но искаше и трябваше да стигне до нея.
-Дарси!-Тейт я разтръска, докопал се то неподвижното й тяло. -Дарси!-кресна той с всичка сила. Кръвта бе от рана на главата, сякаш се бе пръснала от асфалта. Натаниел хвана ръката й, а неговата засия в жълта светлина, Дарси започна да диша и всичките й рани зараснаха, но колкото повече тя се подобряваше, толкова повече Тейт се влошаваше докато не загуби съзнание.

П.П. Хрумна ми нещо съвсем спонтанно и реших да променя малко сюжета, като си мисля, че ще ти хареса. Направих така, че ти да си целуната от сянката (ако не знаеш какво значи - ще ти обясня) , ако все пак не си съгласна - кажи ми и ще си изтрия поста и ще напиша нещо друго. Smile


avatar
Tate.
First year.
First year.

Posts : 83
Join date : 2014-05-05

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Darcy. on Fri May 16, 2014 5:33 pm

Да усещаш вятъра да вее косите ти беше прекрасно чувство, макар и в моя случай вятъра да минаваше покрай каската ми. Чувствах се нелепо с нея. Виждах как дъждът се сипе, а моторът ускоряваше все повече и повече. За първи път в живота си се изплаших и то много.
- Тейт намали! - проплаках, но едва ли ме чуваше. А след това всичко стана прекалено бързо. Дори не разбрах какво се беше случило. Само знам че увих силно ръце около кръста му и стисках очи, а след това нищо. Никаква филмова лента, която да покаже какъв е бил животът ми. Това означаваше ли, че животът ми наистина е една черна дупка. Нищо в нищото. И след това ми се губи.
Отворих очи и се огледах наоколо. Моторът беше на няколко метра от нас, а Тейт лежеше, а аз не знаех какво да правя. Бърза помощ или първо трябваше да го свестя?
- Проклятие! Не си нося телефона! - измърморих секунди по-късно.
- Дишай Дарси! Не забравяй да дишаш и да се държиш спокойно. - напомних си гласно, като преглътнах. Буца беше заседнала в гърлото ми, а очите ми се бяха наводнили. Нямаше да пусна нито една сълза. Застанах на колене и си поех дълбоко въздух за пореден път. Прегледах тялото му отново и съблякох горнището на анцуга си като останах по бюстие. Притиснах плата върху раната и загледах лицето му. Шамар? Не! Защо ли път да не опитам? Ударних му един плесник, но нищо. Чакай! Той дишаше ли? Трябваше да си намеря родители доктори. Сега щях да зна какво точно да правя. Направих му около тридесет извънгръдни притискания и после му вкарах малко въздух през устата и след това отново и отново.
- Хайде Тейт, отвори очи!


To be ourselves

We need to give each other the space to grow, to be ourselves, to exercise our diversity. We need to give each other space so that we may both give and receive such beautiful things as ideas, openness, dignity, joy, healing, and inclusion.
avatar
Darcy.
First year.
First year.

Posts : 15
Join date : 2014-05-01

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Tate. on Fri May 16, 2014 5:45 pm

Тейт бе израсходвал цялата си енергия, за да я върне от мъртвите. Никога до сега не бе правил подобно нещо. Не знаеше нито как трябва да го направи, нито дали ще се получи, знаеше само, че ако стане двамата ще останат свързани завинаги. По принцип Натаниел би подходил егоистично, той не би пуснал никой в главата си до такава степен, не би пожертвал живота си за никого и въпреки, че Тейт не знаеше дали няма да умре, спасявайки я, той го направи, реши го бързо, реши, че трябва живота му да има някакъв шибан смисъл.
Сега лежеше в безсъзнание. Сякаш се намираше в огромна огледална стая, но огледалата показваха досегашния му живот, който погледнат отстрани беше ужасен, жалък, безсмислен, глупав и изобщо всичко подобно за което се сетите.
Тейт!-той чу името си, сякаш идваше от глух тунел. Нещо го дърпаше, огледалата започнаха да се чупят, нещо го дърпаше силно и цялото тяло го болеше ужасно много. Той отвори очи и видя Дарси, усмихна се леко, щастлив, че е успял, след това затвори очи, защото нямаше силите да ги държи отворени.
-Съжалявам.-отвърна съвсем тихо той след малко, събрал сили.


avatar
Tate.
First year.
First year.

Posts : 83
Join date : 2014-05-05

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Darcy. on Fri May 16, 2014 6:30 pm

Подскочих като опарена и след малко го прегърнах. Кой щях да тормозя ако просто беше решил да напусне.
- Ще те убия Тейт! - промърморих и се изправих. Подадох му ръка и незнайно как го издърпах и го заподпирах. Тежичък си беше, но като чели адреналинът си казваше думата и не ми даваше да съм отпусната, макар че треперех.
- Не ме интересува какво ще кажеш и направиш в момента ще отидем до болницата. - говорех, докато го подпирах и едва ли не застанах като някоя проститутка, за да спре някой и да ни закара.
- А след като се оправиш ще те убия! Изкара ми ангелите! - така както му говорех едва ли не звучах буквално като майка или прекалено загрижена приятелка, но си ме беше грижа. Това черно петно трябваше да се поправи.


To be ourselves

We need to give each other the space to grow, to be ourselves, to exercise our diversity. We need to give each other space so that we may both give and receive such beautiful things as ideas, openness, dignity, joy, healing, and inclusion.
avatar
Darcy.
First year.
First year.

Posts : 15
Join date : 2014-05-01

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Tate. on Fri May 16, 2014 6:39 pm

Натаниел леко се усмихна. Явно все пак на нея й пукаше за него и не бе само за страхотния секс. Цялото тяло го болеше, сякаш някой бе натрошил всяка една кост и всеки един хрущял, после ги бе залепил и го бе блъскал в стена стотици пъти - наистина странно, но вярно сравнение.
-И все пак не успях да ти покажа това, което исках. -отвърна на конското четене. Само да се оправеше и щеше да й покаже не само един апартамент пълен с книги, а много повече. Може би тя все още не бе осъзнала какво се бе случило с нея и, че можеше да ровичка в главата постоянно, че бяха свързани, но рано или късно щеше да разбере. Тейт обаче не само знаеше за връзката, но и я усещаше, виждаше го в аурата й. Тя бе странна, златиста, черна, различна. Той сякаш усещаше тънката нишка, която ги свързва, тънка, но изключително здрава.
Натаниел се подпираше на Дарси, защото не можеше да издържа тялото си. Сигурно щеше да му е нужна доста енергия, която и без това напоследък му бе в излишък.
-Ще се оправя !-отвърна той като чу предложението за болница. Ако кралицата разбереше какво е направил щеше да откачи и на Тейт не му пукаше за това, а просто мразеше да слуша противното й дрънкане, да бе права - той не ставаше за нищо, но не бе нужно да го казва сто пъти. -Тя не бива да разбира.- говореше едва едва.


avatar
Tate.
First year.
First year.

Posts : 83
Join date : 2014-05-05

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Darcy. on Fri May 16, 2014 6:50 pm

- Сякаш мислиш, че ще те представя с истинското ти име. - отвърнах саркастично и след няколко жалки опита най-накрая хванах такси. Страхотно - щяхме да плащаме!
Докато пътувахме към болницата имах чувството, че минават векове, а не някакви си минутки. През цялото време си играех с косата му или изобщо не го пипах, защото моментално започваше да охка.
- Направиш ли го още веднъж ще ... ще те подпаля жив. - казах и се засмях, а когато пристигнахме шофьорът зачезна да извика някой да носи Тейт. През ума ми минаваха какви ли не глупости, но моментално гледах да ги отхвърля. Той беше наред и щеше да се оправи. Само тук-там някое охлузване.
- Остави говоренето на мен. - подшушнах в ухото му и като по чудо той кимна.


To be ourselves

We need to give each other the space to grow, to be ourselves, to exercise our diversity. We need to give each other space so that we may both give and receive such beautiful things as ideas, openness, dignity, joy, healing, and inclusion.
avatar
Darcy.
First year.
First year.

Posts : 15
Join date : 2014-05-01

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Tate. on Sat May 17, 2014 4:17 pm

В момента изминаващото се време ми се струва като сън. Сякаш съм нахлух в съня на някого, както обикновено правя и за мое нещастие той сънува катастрофа, но макар и да ми се искаше да е така - не беше. Всичко бе повече от реалност и единственото хубаво нещо бе, че Дарси е до мен. Усещах присъствието й и грижите й и се радвах, че имам някой като нея до себе си в този момент.
Явно имахме късмет, защото тя успя да хване такси и да ме натъпка в него. Минутите в таксито ми се струваха като векове. Бях на косъм от това да изпадне в безсъзнание или направо кома. Дарси ми говореше различни неща и аз се стремях да я слушам и да остана в кондикция, но не говорех, защото не можех.
Бях опрял глава в скута й и държах ръката й. Сякаш преплетените ни пръсти бяха връзката, която ме държеше в реалността.
След известно време стигнахме пред болницата, дойдоха лекари и ме поставиха на носилка, отвеждайки ме в някое отделение.
-Не ме оставяй.-успях да кажа, но Дарси остана някъде назад и около мен имаше само и единствено доктори и медицински сестри. В якето ми имаше фалшива лична карта и се радвах, че винаги я носех със себе си. Болката изгаряше цялото ми тяло, мислех, че съм в обикновена болница, но явно не бях, защото можех да видя зъбите им когато се усмихвах. Дарси бе упътила шофьора към болницата до Академията, там фалшивата карта нямаше да свърши работа, защото добре знаеха кой съм - По дяволите! И все пак ако бях в обикновена болница и се разбереше, че съм вампир - щеше да стане лошо.


avatar
Tate.
First year.
First year.

Posts : 83
Join date : 2014-05-05

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Darcy. on Sat May 17, 2014 5:45 pm

Нямаше начин да го заведа в най-обикновена човешка болница, затова искаше или щеше да е в тази на академията. Ако се случеше нещо и кралицата се опиташе да направи нещо, което да го засегне аз щях да скоча и да се боря със зъби и нокти. Нямаше да оставям нещата повече така. Нямаше да оставам някой да страда. Щях да защитавам. Щях да бъда правдата.
Тъпчех наляво-надясно, като постоянно премислях всички възможни варианти, но исках да приема само един - че ще се оправи и всичко ще си е както преди.
Мина се час, после още един и когато бях на ръба на някоя нервна криза докторът излезе и каза, че мога да вляза. Преди това естествено си поговорихме и ми обеща да не казва на никой за този инцидент и да затвори устите на останалите.
- Тейт, как си? - попитах, влизайки внимателно. Стоях до вратата и не смеех да мръдна повече. Сякаш застрашавах да го строша. Гледайки го в болничното легло ... той излеждаше толкова крехък, колкото и бе.
- Имаш ли нужда от нещо? - зададох следващия си въпрос, като огледах стаята.
- Не ти нося цветя или бонбонки. - засмях се и седнах на стола до болничното легло.


To be ourselves

We need to give each other the space to grow, to be ourselves, to exercise our diversity. We need to give each other space so that we may both give and receive such beautiful things as ideas, openness, dignity, joy, healing, and inclusion.
avatar
Darcy.
First year.
First year.

Posts : 15
Join date : 2014-05-01

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Tate. on Sat May 17, 2014 6:36 pm

Явно имах няколко счупени ребра, които бяха застришли дробовете ми, но докторите се справиха с тях и пристегнаха гръдния ми кош с ластични колани, за да могат да зарастат правилно. Имах драскотини по цялото си тяло и явно късмет, че не съм паднал на главата си. Цялото ми тяло бе в синини, но щях да се оправя.
Не след дълго вратата се отвори и в стаята влезе Дарси. Усмихнах се, защото се радвах, че е тук и най-вече, че е добре. Съжалявах, че застраших живота й по този начин и, че едва ли не я убих. Глупави аз отново обърках всичко и този път последствията нямаше да са само конско от страна на кралицата, ами щяха да преобърнат живота ми. 
-Ще се оправя. -отвърнах да първия й въпрос, а тя влезе по навътре в стаята и седна на стола до мен.
-Ти как си?-побързах да я попитам.
-Нямам нужда от нищо друго.-засмях се леко, но усетих пронизваща болка в ребрата и смеха ми бе прекъснат от нея леко пъшкане.
-Благодаря ти.-отвърнах. Наистина й бях благодарен, ако не бе тя едва ли щях да съм жив.


avatar
Tate.
First year.
First year.

Posts : 83
Join date : 2014-05-05

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Darcy. on Sat May 17, 2014 7:24 pm

- Както виждаш, жива съм. - отвърнах му и се ухилих. Не че беше особено забавно да го гледам как се мъчи, но щеше да се оправи. Бях сигурна в това.
- Сега трябва само да си почиваш и не се безпокой за мен или кралицата. Дойде ли, първо ще се наложи да мине през мен. - казах, като погледнах към вратата за момент, а след това отново върнах погледа си върху него. Измъчен, ранен и все пак леко весел, макар че от това го болеше.
Затворих очи и неприятната случка отново се промъкна в съзнанието ми. Трябваше да я изкарам, но нямаше да е толкова лесно. Все пак човек оставаше с най-страшния си кошмар до края на живота си.
- Не ми благодари, Тейт. Знаеш, че винаги съм била до теб, откакто се запознахме. Каквото и ще да става ще съм с теб. - усмихнах се леко и се облегнах на стола, като дълбока въздишка излезе от устните ми. Нямаше да умре. Нямаше да му го позволя, дори и ако след това горях в ада.


To be ourselves

We need to give each other the space to grow, to be ourselves, to exercise our diversity. We need to give each other space so that we may both give and receive such beautiful things as ideas, openness, dignity, joy, healing, and inclusion.
avatar
Darcy.
First year.
First year.

Posts : 15
Join date : 2014-05-01

View user profile

Back to top Go down

Re: Преди една седмица /Tate and Darcy/

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum