U're in your bed, I'm in my bed, someone of us is in the wrong place... (Tate & Emery)

Димът от горящата цигара в устните на брюнета се издигаше високо над главата му и се разпиляваше във въздуха, изчезвайки. Тейт отново пушеше "тайно" в двора на академията. Слагам "тайно" в кавички, защото всъщност всички знаеха, че той пуши, но поради това, че е близък с кралицата никой не смееше да му каже нищо, пък и дори да смееше, всеки знаеше, че той нямаше да си вземе бележка, че дори нямаше и да обърне внимание. Натаниел не се интересуваше от подобни неща, той не спазваше никакви правила и те не го вълнуваха ама никак. И пушенето не бе единственото му нарушение, всъщност той рядко изобщо посещаваше някакви часове, като единствения час, в който влизаше бе "Владеене на елемента дух" , защото това бе неговия елемент и като всички други, които специализираха по него той не можеше да го контролира все още и последствията от неправилното му използване не бяха никак леки.
Макар, че Натан приемаше лудостта като страничен ефект от дарбата си, който се опитваше да притъпи с цигари и понякога с алкохол. Тейт бе изключително странна личност и никой не го познаваше наистина и не бе вниквал в истинската му същност по простата причина, че той все още не бе намерил човека, който да заслужи да чуе историята му и да влезе в сърцето му. 
Веднъж едно момиче го бе попитало защо не се влюбва, а той бе отвърна нещо от сорта на "Да се влюбиш е като да паднеш от високо, а аз имам страх от височини." - поредната измислица, която бе пръкнала от устата му, той често говореше измислици, понякога те бяха верни, но понякога те бяха страничен ефект на самата лудост и се получаваше нещо като смахната верижна реакция.
Размислите на Тейт и дърпането от цигарата, която вече бе до половина, бяха прекъснати от странно шумолене в храстите и ако сте очаквали, че той ще хвърли цигарата и ще се заозърта - сте грешали, Тейт стоеше най-спокойно и чакаше натрапника да се покаже.
След само няколко секунди пред него се появи русоко момиче - морои. Тейт не познаваше дамата лично, но я бе засичал и знаеше, че специализира елемента вода. Всъщност той знаеше по нещо за всеки възпитаник от академията, но защо и как няма да издам.
-Не е възпитано да изниквате от храстите изневиделица, госпожице.-погледна я с лукава усмивка Тейт и допуши цигарата си.

Още някой, който си мислеше, че Тейт нарушава правилата само защото е "кралска особа" , не , той не го правеше поради тази причина, а просто защото ненавиждаше глупавите правила. Нейт бе бунтар по природа и никога не се примиряваше с правилата и доста често ги нарушаваше без дори да се замисля, че го прави.
-Ненавиждам правилата.-спокойно отвърна Тейт.-Нямаше да ги спазвам дори да не бях любимец на кралицата. -Натаниел огледа момичето, което всъщност изглеждаше доста привлекателно. На лицето му също се появи усмивка, която всъщност винаги изглеждаше доста мистериозна, сякаш криеше доста думи в себе си, които никой не можеше да разгадае и не само, че бе мистериозно, но и бе доста чаровна и привлекателна. Всъщност целия Натаниел си бе повече от привлекателен. -И името на госпожица Съвест е?-говореше все още с усмивка на лице, лепна този "прякор" на момичето, защото реши, че добре й приляга след като вместо да го попита за името му или нещо друго реши да отбележи как той нарушава правилата и се държи нечестно.

Мистериозната и самодоволна усмивка не слизаше от лицето на Натаниел, който гледаше с интерес момичето пред него. В академията той не използваше дарбите си поради големия шанс да се побърка повече от колкото бе нужно, макар, че му бе интересно да се рови в ума на учениците, използвайки телепатия или да се шегува с пазителите, използвайки внушение и все пак Ивашков не бе такъв дечко и въпреки понякога да му се искаше да се пошегува - не го правеше, нито пък се ровеше в акъла на някого, е поне не на повечето морои.
-Приятно ми е, Емъри. -Дори всички да го смятаха за задник Тейт бе добре възпитан, все пак бе от кралска фамилия, за това той свали коженото си яке, доближи се и го наметна на раменете на момичето. -Натаниел Ивашков, но можеш да ме наричаш Тейт, оставяйки другите ми имена като Господин "Бунтар" или Господин "Джентълемен" - Тейт се засмя съвсем леко и й намигна.

-С радост бих нарушил правилата с теб, смятай ме на твое разположение. -отвърна той и се усмихна. Сигурно на всеки му се искаше понякога да наруши правилата и да се позабавлява, но Натаниел го правеше постоянно, той нарушаваше правилата дори само като си стоеше някъде и въпреки това никой не го закачаше. Като малък той правеше всичко това, защото не получаваше желаното внимание. Всяка малко дете се нуждае от внимание и грижи и когато не му ги дадеш се опитва по всякакви начини да си ги получи. За това и Тейт бе избрал да нарушава правилата, за да го забележат родителите му. Но вместо да тръгнат да му се карат или нещо подобно, те го измъкваха от ситуациите и после пак не му обръщаха внимание и той го правеше отново и отново. Когато порасна достатъчно, обаче това започна да му харесва и продължи да го прави. Харесваше му да нарушава правилата и всички да си затварят очите, бе се научил, че каквото и да прави никой няма да вземе мерки срещу държанието му и за това правеше каквото си поиска.
-Какъв елемент специализираш?-попита изненадващо Тейт, защото просто му стана интересно и отново се усмихна половинчато.

"Вода"- отвърна Ем, ето защо Натаниел не я бе виждал кой знае колко често преди, защото нямаха много допирни точки в часовете, освен в един-два.
-Сигурно е забавно да си играеш с водата.-изкоментира Тейт, като определено не сваляше усмивката от устните си. Но не говорим за разтегната и глупава усмивка, а за половинчата и напълно мистериозна такава.
-Правилно си чула.-отвърна Натан. - Специализирам дух. -продължи, като се чудеше какво точно за духа да и спомене и се сети за първия урок в часа на Директорката, който бе посетил, там тя говореше за духа като събирателна част на останалите четири елемента. -Ами, духът съдържа останалите четири елемента. Все още не съм развил и половината от дарбите си, но добре владея телепатията и се уча относно лекуването на хора и растения. -реши да не издава кой знае колко информация, с която така или иначе не разполагаше и определено нарочно пропусна частта с полудяването и самонараняването, която най-вероятно никой никога нямаше да узнае.

Изведнъж пръскачките се включиха, но не бяха достатъчно близо, за да ги напръскат. Тейт се усмихна на уменията на Емъри, като реши, че и той може да й покаже нещо съвсем елементарно. Не, нямаше да търси умрели гарвани, които да съживява - бе прекалено откачено като за първа демонстрация пък и не трябваше да използва точно тази особеност на духа толкова често, защото както вече разбрах щеше да откачи повече, от колкото бе сега и това наистина нямаше да е приятно и препоръчително.
"Доста е забавно и да си играеш с ума на хората." - прошепна й чрез телепатия Натаниел, който бе влязъл за миг в съзнанието й, за една малка демонстрация. По-често той влизаше в сънищата на събеседниците си, когато скучаеше нощем, но сега това нямаше как да стане, за това реши да поскромничи.

-О, повярвай ми не искаш.-отвърна Тейт, като взимайки в предвид последствията Натаниел не пожелаваше елемента дух дори на най-ужасния си враг. Въпреки, че понеже ненавиждаше директорката на училището, която иска всичко винаги да е перфектно и често си позволява да го мъмри за различни неща, се радваше, че и тя е специализирала елемента дух, защото това си бе като наказание. -Няма да започна нахално да ти бъркам в мозъка. -усмихна се Натан.-Не искам да знам дали си се напикавала докато станеш на 10.-засмя се брюнета, подхвърляйки поредната глуповата и иронична шега, за да й покаже, че наистина няма намерението да се рови неканен в съзнанието й, макар, че иначе му харесваше да го прави, но поради милото й държание реши, че тя няма да е поредната негова жертва. И все пак реши да запази подробностите със сънищата за себе си. Може би някой път щеше да се прокрадне в съня й, за да я навести.

"Хобита ли?" - запита се на ум Тейт. Че той какви хобита имаше? Не, алкохола и цигарите определено не бяха точно хобита. Хобита не можеше и да нарече секса с всяка или таланта да се заяжда с повечето хора, които познава. Може би му бе хоби да нарушава правилата? Да, определено това бе едното му хоби.
-Главно хоби ми е да нарушавам правилата. - каза като се усмихна, но всъщност това си бе лошо държание, а не хоби. И все пак той имаше много по-нормални хобита от колкото бихте очаквали, познавайки Ивашков. -Обичам да чета.-сигурно ако някое от момичетата, с които спеше чуеше тези думи от неговите уста щеше да избухне в неконтролируем смях, но всъщност това си бе така - той обичаше да чете. Най-много харесваше криминалните романи, ужасите и фантастиката, последната книга, която бе прочел бе Сейлъмс Лот на Стивън Кинг и определено му хареса. -Харесва ми и да слушам музика.- продължи Натан, слушалките му рядко излизаха от ушите. Преди време той се бе пробвал и с в рисуването и то също му провървя, защото определено Ивашков имаше доста таланти, но не спомена сега това на Ем, защото не се сети. -Ами твоите хобита? - Честно казано бе нещо ново за Тейт да говори с момиче за хобита и просто да се усмихват един на друг. Всъщност Тейт говореше с момичетата главно за едни други съвсем неприлични работи, но Ем му се стори примерна и симпатична, пък и нямаше да тръгне да я сваля от първата приказка.

"Планове за завладяване на света, можем да го направим заедно"-помисли си Натаниел и след това се засмя с нея. Не, той далеч не смяташе да завладява нещо вече погубено и съсипано, защото светът бе станал такъв и вече според него не струваше нищо.
-Честно казано и аз съм "ЗА" мороите да не са съвсем беззащитни и се радвам, че от тази година въведоха учебен час за овладяване на магията, защото би бил доста полезен.-изказа се Натаниел и отново се усмихна. За миг се вгледа в очите й, но не прекалено дълго, за да не си помисля тя, че той досадно я зяпа, по-скоро съвсем кратко, колкото да види добре цвета им и блясъка в тях, който се хареса на Нейт. -А аз сигурно трябва да внимавам в отношението си към теб, за да не ми сриташ задника!-пошегува се Тейт и леко се засмя. От отдавна не си бе просто бъбрил с някого и се осъзнаваше колко му липсва това просто да седиш и да си бъбриш с някого, който не ти прави намеци за "легло" след всяка втора дума.

-Кралицата не е нищо особено.-отвърна той и прокара пръсти през кестенявата си коса. Той наистина не я смяташе за кой знае колко важна персона, но се отнасяше с уважение към нея и наистина я харесваше като личност, макар, че дори тя не бе способна да промени мнението му или нещо подобно - никой не бе способен, защото Тейт не стига, че бе побъркам а бе и голям инат. -Многото пазители я карат да изглежда така и репутацията й, но всъщност е съвсем обикновена личност. -той се усмихна съвсем леко. -Пък и мисля, че се застъпва за мен само защото е длъжна да го прави, а всъщност на никой не му пука. - "за мен" добави на ум, защото щеше да изглежда прекалено жалко и детинско, а той нито искаше съжаление, нито да го мислят за дете. Макар, че наистина никой не го интересуваше за Натаниел и никой не даваше пукната пара за него, просто го измъкваха, защото бяха длъжни да го правят и  той бе свикнал с това, макар и да не бе особено приятно. -Но нека зарежем това.-наистина не му се говореше за глупавата му леля. -Би ли ми казала нещо интересно за себе си ? -незнайно защо искаше да я опознае и разговорът му бе странно приятен, странно, защото Тейт не си падаше по нормалните разговори.

Коя ти е любимата книга?-запита любопитно Тейт. Той смяташе, че любимата книга на човек казва много за него и за това й попита.
Натаниел погледна часовника си и осъзна, че отново е пропуснал няколко учебни часа, но това не го позаинтересува ни най-малко. Тъкмо бе настъпило времето за обяд, но не обяда при захранващите, ами този обикновения, който мороите ядът само защото харесват вкуса му.
-Искаш ли да идем в столовата?-запита я той, надявайки е тя да се съгласи, защото нито бе вечерял предната вечер, нито закусва сутринта и не знайно защо сега му се ядеше именно човешка храна, може би някой бургер или мъфин или нещо много обикновено и вредно за хората. Ем кимна и Нейт се усмихна като двамата закрачиха по пътеката към голямата столова. Там винаги всички ядяха на групи, макар че Нейт рядко ходеше да обядва там и все пак го правеше.